Livres & directions d’ouvrages

A profoundly original historical inquiry, this work offers a critical reflection on the silences of the past and the remembrance of the Holocaust.

During World War II, even though Bulgaria was an ally of the Third Reich, it never deported its Jewish community. Until recently, this image of Bulgaria as a European exception has prevailed—but at a cost. For it ignored the roundup of almost all the Jews living in the Yugoslav and Greek territories under Bulgarian occupation between 1941 and 1944, who were in fact deported to Poland, where they were murdered.

In this new English translation of her work originally published in French, Nadège Ragaru presents a riveting, wide-ranging archival investigation encompassing 80 years and six countries (Bulgaria, Germany, the United States, Israel, North Macedonia and Serbia). Moving between legal and political spheres, from artistic creations to museum exhibits, from the writing of history to transnational public controversies, she explores the origins and perpetuation of Bulgaria’s heroic narrative. She traces how individual merits were turned into “national” achievements, while blame for the deportations was planted squarely on Nazi Germany, and she restores Jewish voices to the story of their own wartime suffering.

Exception en Europe, un État allié du Reich a refusé de déporter sa communauté juive. Cette image de la Bulgarie pendant la Seconde Guerre mondiale a prévalu jusque récemment, quitte à omettre que, dans les territoires de la Yougoslavie et de la Grèce occupés par ce pays entre 1941 et 1944, la quasi-totalité des Juifs ont été raflés, convoyés vers la Pologne et exterminés.

Au terme d'une vaste enquête documentaire et archivistique, Nadège Ragaru reconstitue l’origine de ce qui a longtemps été tenu pour un socle de faits, érigés en vérité car largement crus. Elle explique pourquoi une seule facette d’un passé complexe et contradictoire a fait l’objet d’une transmission prioritaire, comment les déportations – sans être oblitérées – sont devenues secondaires dans les discours publics, les musées, les livres d’histoire et les arts, et comment l’écriture des persécutions contre les Juifs en Bulgarie s’est retrouvée l’otage de la guerre froide puis des luttes politiques et mémorielles de l’après-communisme.

Една държава, съюзник на Третия райх, отказва да депортира своите евреи и с това е изключение в Европа: ето такъв е образът на България от времето на Втората световна война, който преобладава до неотдавна. И в който се пропуска, че от териториите на Югославия и Гърция, окупирани от България между 1941 и 1944 г., почти всички евреи са „вдигнати“ от българските власти, конвоирани към Полша и унищожени.

В тази книга, резултат на обширно изследване на документи и архиви, Надеж Рагару възсъздава произхода на онова, което отдавна се смята за безспорни факти – верни само защото в тях повсеместно се вярва. Тя обяснява:

• защо една-единствена фасета от сложно и противоречиво минало се е превърнала в обект на приоритетен разказ;
• как депортациите – без да бъдат премълчавани – са станали второстепенни в публичните дискурси, музеите, историческите книги и произведенията на изкуството;
• как писането за гоненията срещу евреите в България се е оказало заложник на Студената война, а по-късно – на политическите борби и битките за паметта след 1989 г.

Дълбоко оригинално като замисъл и начин на писане, това историческо проучване е образцово размишление върху мълчанията за миналото.

À partir d’enquêtes menées en Bulgarie et en Macédoine du Nord, cet ouvrage mêle histoire et sociologie des identités pour explorer les constructions identitaires dans les Balkans post-ottomans. Il met en lumière le rôle des États et des acteurs publics dans des assignations identitaires marquées par des violences symboliques et physiques durables.

À rebours d’approches centrées sur la seule agency des groupes minoritaires, le livre rappelle les rapports de puissance asymétriques entre États et minorités, leur construction historique et leurs transformations au fil des projets stato-nationaux. L’invasion de l’Ukraine par la Russie en 2022 et la réactivation de conflits intercommunautaires soulignent la pertinence d’une telle démarche, qui réinscrit les expériences minoritaires dans une histoire longue de la production nationale en Europe.

Dirigé par Nadège Ragaru, ce numéro thématique propose une histoire alternative des procès en Europe de l’Est en croisant archives judiciaires, images, sons et écritures. Les contributions explorent la mise en scène des justices socialistes et post-socialistes, ainsi que la manière dont les images et les dispositifs sonores participent à la fabrique des vérités judiciaires.

Trente-cinq ans après la chute du Mur, musées et stratégies marketing recomposent les imaginaires de la vie quotidienne sous le communisme. Cet ouvrage collectif, dirigé par Nadège Ragaru et Antonela Capelle-Pogăcean, interroge la consommation socialiste comme prisme pour comprendre les expériences vécues, les sensibilités et les distinctions sociales en Europe de l’Est.

À partir des années 1960, émergent consommation de masse et culture matérielle, soutenues par des politiques publiques centrées sur la figure du « nouvel homme » communiste. Malgré les pénuries, ces transformations redessinent les styles de vie et brouillent la frontière entre Est et Ouest, révélant des circulations inattendues et la plasticité des systèmes communistes.

Нищо не предопределяше моята страст към България, нищо, освен топлотата на срещите ми в началото на 90-те и желанието за разбиране на посткомунистическите промени. Настоящата книга е плод на това, вече почти двадесетгодишно, усилие. Тя се опитва да разбере как да се работи „върху" времето – със събитията, ставащи в момента на тяхното описване, с онова, което е на път да се случи и едновременно с това вече е оставило следи…

Текстовете тук са свидетелства за преобразуванията и на Изток, и на Запад – защото би било погрешно да се вярва, че промени са се случвали само в страните, които са били социалистически. Ето защо тази книга е посветена на нашия общ посткомунизъм.